В невидима прегръдка мъглата ни обвива.

Вятарът с листа телата ни покрива.

Земята диша ведно с нас.

На света сме само ти  и аз…

               Като дъжд пороен се сипя в твоята длан.

Луната ни изпраща своя нежен плам.

Облаци ни завиват със прозрачна перелина.

 Попаднали сме в копие на Райската градина.

Китарен звън край нас звучи.

Реката камъчета глади, а вятъра в клоните шуми.

Звездите ни посипват с космичен прах.

Няма други, само ти и аз…

Влага в пепел се преплита

Вплели сме се в едно.

КАпки страст от нас попиват,

на зеленото легло

Тъмно е, ала в мрака,

събудили сме сетива.

Очите с пламъци огряват,

приспаната от нас тъма

               Светът е спрял да се върти.

                Телата ни се движат в ритъма сами.

                Слънцето ще изгрее единствено за нас.

                Но дотогава аз съм ти, а ти си аз…

                                   Поне за още час…